Имената на дванадесетте месеца от годината, които използваме днес в България, са от латински произход. В миналото обаче нашите предци използвали изцяло български имена, които ние сме забравили.
Януари бил Голям Сечко (Просинец, Колог, Коложег). „Месецът на горящия дънер“ – това е значението на старобългарски.
Февруари наричали Малък Сечко (Сечко, Съчен). Значението на това име било „Месецът на страшния лед“.
Името на март било Сухи (Сухих) – сухият месец.
Брезов (Брязок) старите българи наричат месец април, което означавало „Многоцветният месец“.
Месец май за предците ни бил Тревен (Тръвен, Цветен) – „Тревистият месец“.
Юни бил Червеник (Изок) – „Червеният месец“.
Юли наричали Чръвенъ (Жетар, Жътвар, Сърпен) – „Месецът на жътвата“.
Името на месец август било Зарев (Орач), което означава „Месецът на оранта“.
Руен (Руй) за старите българи бил септември. Значението на това име било „Изобилният (плодородният) месец“.
Месец октомври бил Листопад – месецът на падащите листа, пише Пик.
Груден – така старите българи наричат месец ноември. Значението на старобългарски било „Месецът на грудките“.
Последният месец от годината декември бил наричан Студен – буквално студеният месец.
